Приказките за Ния - Зъбчето

Зъбчето

Ния беше прочела повечето книжки за Франклин и ги знаеше вече почти наизуст. От малка събираше колекцията с малкото костенурче и обичаше историите „Франклин спи извън къщи“, „Подаръкът на мама“, „Франклин се загуби“, „Франклин и феята на зъбчето“…И ето че дойде и нейното изпитание – две предни зъбчета, от горе и отдолу, но не срещуположно, се разклатиха.
„И напред, и назад…“, думите от една популярна детска песничка не спираха да се въртят в главата и. С тях искаше да си върне куража, защото съвсем честно казано, много се страхуваше от болката и от зъболекаря. Тя смътно си спомняше колко се гордееше като малка с красивите си бели зъбки. Те избиваха едно по едно, а понякога и заедно, болката беше ужасна, но Ния бързо я забравяше. И се усмихваше широко…Сега обаче беше различно. Млечните зъби се клатеха и детето не можеше нито да се храни нормално, нито говори добре. Налагаше се спешно да се извадят, за да направят място на новите.
Зъболекарят посрещна момичето и майка му с въпроси. От кога е така? Можеш ли да кажеш: „Шшшт. Тихо!“ „Да“, отговори плахо тя и въобще не разбра, че чичкото се шегува. Качи се на големия стол и стисна очи, за да не гледа какво ще и правят. А процедурата мина толкова бързо и безболезнено, че Ния само охна веднъж. „Това беше !“ кимна докторът, защото зъбчетата едва се държаха, а от долу, малко настрани прозираха новите. „Дойдохте точно навреме, имаше опасност, да изникнат криви зъби, но сега всичко е наред.“ Тревогата изчезна от очите на майката, а детето се радваше, че мина без „ОХ, Боли, боли, боли“. Щом се погледна обаче в огледалото и видя смешната шахматна усмивка, тя помръкна отново. Не искаше никаква Фея на зъбчетата да се крие под леглото и да й носи парички, нито да хвърля на враната млечните, за да и върнат железни зъби. Начумери се и такава скръб обзе детското сърце, струваше и се, че никога вече няма се засмее отново. После и хрумна да скрие млечните си зъбки в дървена кутия и да ги запази. Когато порасне и самата тя си има бебенце, щеше да му ги сложи, за да не го боли, докато никнат. Тя така си представяше нещата и беше убедена, че нейното дете ще има най- бързо и най-много зъби. Това решение я обнадежди и тя си върна доброто настроение. Затича се да се похвали на баба си и - О, Ужас! – едното зъбче падна от стиснатото юмруче. Обърна се да го потърси, но килимът беше толкова пъстър, че вече беше изгубено.
Ния беше искрено съкрушена. Тази случка я обезсърчи така, защото реши, че тя самата никога няма да си има бебенце. Загубата водеше след себе си тъга, разкаяние, че тичаше така из къщата, разочарование, че не го намериха…Изведнъж детето изпита такава болка и смут, каквито не почувства дори при зъболекаря. И за да се успокои малко натовари с всичко майка си: „Ти си виновна! Ти си виновна!“, извика момичето и се разплака с горещи и едри сълзи. „Нямам вина, миличка!“ , прегърна я майката. „ Аз те обичам каквато и да си, където и да си и с всичките смешни бели, които правиш!“. Ния почувства тази безусловна любов. Прибра я в душичката си и когато наистина имаше свое дете, вместо зъбки в устата, залепваше своята обич и нежност.