Художникът

Художникът

- Нарисувай гората, каза тя!
И Художникът бързо се завъртя.
Нарисува листото, а после по гръбнака му
изографиса трапчинки. После ги запълни с малинки.
Гъсеничка синя направи шпагат и с размаха на четката
мостът на мравките – клечка от шперплат,
отрази се огромен, сякаш е рекламен плакат.
Сетне нарисува брезичката как заспива,
как лотосът цветчето си свива…
Точно тогава обаче, не защото беше неук
или неудачен, а просто от разсеяност,
Художникът изтърва едно ярко пламъче.
А то така се заигра в картината,
че запали даже малкото камъче.
В пожара всичко изгоря, от грозното чак ги заболя!
Живописецът целия се изчерви, изпоти се, но
по ирония на Съдбата,
точно капчици пот изгасиха цялото платно.
Бяла маргаритка остана да свети и това е урока:
Да не пипа реда, да твори и да се бори с порока.
А госпожичката разбра, че никак не е лесно
да се рисуват само цветя.