И Санчо като Панса

И Санчо като Панса

И Санчо възседна магарето,
преструва се на рицар.
На Росинант си играе то,
А Панса, на саламчето цар

Дон Кихот
На брат ми Здравко

Цялата Луна в лулата си напъхах -
да ухае на тютюн дъхът ,
тъй си рече Дон Кихот,
но без да иска кихна.
Духът пренесе вирусчето от Хонконг в Италия
и зарази половин България.
Дулсинея Тобоска по това време
беше съвсем плоска, но
не искаше вече да дреме.
По терлички или съвсем боса
взе да тъпа т.е да се разхожда,
сутрин да полива с водичката,
дето я кара баща и с количката.
По обед да се къпе с гащи във ваната,
защото имаше рицарски ключ за раната.
В смисъл – чакаше своя Дон Кихот,
за да му върже съпружески хомот.
Ала той още си бършеше носа,
болеше го от грипа
и по чарапи в хола взе да хлипа –
„Как ще спасявам половината свят?
Моите рицари все за заети,
с проекти и заеми, с памперсите за Ети...
Ами сега? Хайде, дий, Росинант,
напред да търсим нов квадрант!”
Дох Кихот окачи дисагите
и пое своя поход
да изкорени заразния похот!
Санчо и Графът се объркаха от ентусиазма
и понеже си нямаха женска интуиция,
заложиха на друга коалиция.
Само Дулсинея повярва
и тръгнаха заедно да спасяват –
от хорската злоба, от птичия грип,
от бедността, от ревността,
от алчни политици,
искаха даже от предсмъртния хрип,
но не бяха добри „математици”.
невъзможно се оказа уравнението
между реалността и забавлението.
В крайна сметка и тримата
бяха обявени за луди.
Пристигна дори Примата
Д-р Едикояси, която обясни,
че за тяхна безопасност е необходимо
да се евакуират Дон Кихот, Дулсинея и Санчо Панса,
за което е инструктиран и санитарят Димо.
И понеже лудницата се оказа навън
Случаят беше приключен с надпис –
„Изваден от главите ТРЪН“!
Нашите познати мечтатели,
най-добри приятели,
и до днес съществуват не само в книгите,
а и в сърцата на живите!