На чай през май

На чай през май

Тази сутрин Врабчо се събуди и гърлото го болеше ужасно. Чак не му се ставаше от леглото. Обърна се на другата страна и се замисли: „От какво ли може да е това? Да не би да е от онези сладки студени топчета, които намерих вчера до фонтана?“ След градушката бяха останали много „градчета“, които Врабчо лакомо изгълта без да подозира какво може да му се случи. Завърза си шал през врата и тръгна към горската аптека, за да си потърси хапче. По пътя обаче му хрумна, че ако каже за ледените изкушения, всички много ще му се смеят. Реши да разправя, че вчера много е пял в градината.
А в Стария дъб, където се помещаваше аптеката, имаше много обитатели. На последния етаж живееха две стари сови с посивели коси. Там до късно светеше и те четяха. Под тях беше апартамента на семейство катерички – много весела и шумна компания с три деца. Съседите си пречеха, естествено, особено сутрин, когато катеричките пееха и подскачаха, а совите лягаха да спят. По-надолу странна двойка, кълвач и кукувичка, бяха свили своето гнездо. Първият етаж се обитаваше от г- н Заек, който знаеше всичко, защото общуваше с всички! Щом Врабчо Страшников наближи дъба, всички излязоха на терасите, за да го видят, защото не беше минавал отдавна. А той тихичко заразказва как вчера много е пял и сега го боли гърлото.
- Трябва да си вземеш микрофон! Така никой няма да те разбира! – посъветва го заекът, който носеше славата на Всезнайко.
- Може да си купиш диктофон, който да пее и да говори вместо теб! – помахаха му кълвача и кукувичката, защото много обичаха Врабчо и искаха да му помогнат.
- Най- добре е да изпиеш на гладно няколко сурови яйца и гласът ти ще се върне – развикаха се семейство Катеричкови, които обичаха да си похапват.
- А може би просто трябва да помълчи няколко дни - каките Сови също изразиха мнение.
Врабчо се поклони и Благодари на всички, но щом се отдалечи помръкна съвсем. От толкова много съвети съвсем се обърка и не знаеше вече какво хапче да си купи от аптеката. За това реши да се върне и да признае всичко на приятеля си Жорко. А момчето тъкмо се беше прибрало от училище и пишеше домашни с баба си. Щом чуха патилата му двамата се зачудиха дали да плачат или да се посмеят. Бабата сложи шипки в чайника и щом той засвири отсипа голяма чаша на врабчето. „Винаги трябва да казваш истината, приятелю! Затова съседите от дъба така са те объркали.“ Щом се прибра в гнездото при антената, Врабчо усети, че гърлото не го боли вече.
„Трябва да е от чая на Жорко“, помисли си и написа голяма табела, която залепи до вратата „Лекувай се с ум, а не с илачи!“