В пещерата на Сърцето

В пещерата на Сърцето

Беше горещ летен ден, когато след игрите на двора, Жорко заспа свит до гърдите на майка си. В ръцете си стискаше камъче. Беше го намерил случайно, малко сиво камъче, но знаеше, че то ще му помогне да намери щастието си. Завъртя се веднъж, два пъти и изведнъж усети, че навлиза дълбоко, дълбоко в някаква пещера. Беше му малко страшничко и студено, но постепенно се сгря от вълните на голяма гореща червена река. Завъртя се и хвърли камъчето, което още държеше в ръката си. „Цоп“, то нарисува няколко кръга във водата и отново изплува като шамандура. Жорко се изненада, защото в училище беше учил, че твърдите предмети потъват, значи неговото камъче явно беше вълшебно? Грабна го и продължи разходката в пещерата.
А напред, в далечината се разплискаха няколко високи фонтана. От първият алената вода се издигаше на талази чак до тавана и падаше като водопад до краката му. Другият беше по-малък и капки кръв оплискаха ръцете му. Момчето се стресна и потърси камъчето в джоба си, извади го и то наистина се оказа вълшебно, защото засвети като фенерче. Той още не знаеше, че тази пещера е толкова дълбока и красива, колкото е Сърцето на майка му.
На един ъгъл от разходката разпозна в скалите образ на мишка. „Ах“, сопна се насън Жорко. В реалноста беше виждал много симпатични малки мишлета, но тази не приличаше на тях. Имаше големи мустаци и дълга опашка, но сякаш беше сляпа, защото залиташе и се луташе като пияна.
-Ей, Мишко, какво правиш тук?
- Аз съм най-големият грях на майка ти –„ завистта“, отговори тя. Ако успееш да ме хванеш, тя ще стане по-щастлива.
Момчето насочи фенерчето срещу мишока, стисна зъби, за да преодолее отвращението си, хвана го за опашката и го захвърли надалеч. В този момент неговата майка, която също похъркваше на леглото, въздъхна облекчено.
Въодушевен от първата победа, момчето продължи пътешествието си. Стъпка по стъпка достигна до едно възвишение, където водата беше изваяла в скалите чудати образи. Голяма капка като сълза се стичаше от един сталактит, който приличаше на човешки крак. Жорко се спря под него и го освети. Кракът изглеждаше съвсем истински, даже пръстите сякаш всеки момент щяха да се размърдат. Червената вода се спусна от високото и кракът като че ли се раздвижи. Момчето се дръпна уплашено, но щом се успокои, че това е само видение, разбра другият грях, от който майка му страдаше – Страх. Ако успеят да излекуват Крака, ще премахнат и страха. Почеса се шеговито по крачето и в същия този момент майка му се усмихна насън.
А в пещерата на сърцето се случиха още куп Чудеса. Малък сталагмит, който от милиони години растеше по волята на водата отдолу нагоре лазеше като таралеж. Истински малки бодлички шереха скалите и изписваха думата „Срам“. Жорко извади отново камъчето, погали го и то се превърна в гума, с която изтри още един грях на майка си. Пожела си и той да не допуска срам да покрива душата му, а да се гордее с успехите си.
Момчето продължи по пътя си навътре, все по-надълбоко и на един завой го срещнаха две големи очи. През дупките на скалата проникваха слънчевите лъчи и този „поглед“ замрази Жорко на място. Спомни си как с майка му обичаха да си похапват тортички, да се поглезват със сладолед и да си готвят вкусничко дори, когато нямаше с какво. Тогава разбра, че тези капризи също са грешка и трябва човек да се простира според възможностите си. Замахна с ръка и обеща никога повече да не яде скришом шоколад.
Следващата спирка в разходката беше при малък извор. Там водите бяха издълбали камъка като нос. Щом момчето поиска да се наплиска с вода го напуши такъв смях, че едва не се спъна. Това от друга страна го изпълни с гняв – към себе си и към камъка, който дишаше насреща му. Тогава разбра още нещо – когато майка му изпадаше в истерия и му се, дядо му често повтаряше „Дишай и ще ти мине“. Не знаеше дали това е толкова голям грях или е нормално, но за всеки случай реши отсега нататък винаги, когато се ядоса, да въздъхне дълбоко и да брои до три преди да вземе решение.
Сънят се оказа доста дълъг и странен, защото в сърцето на майка си Жорко откри още много трънчета, тревоги, цветя и радости. Искаше да ги обере всичките, да ги консервира и замрази, за да и ги поднесе щом се събуди. Когато отвори очи, тя беше отишла до печката, за да му опече питка. „Мамо, твоето сърце е Най-голямо“, рече той и забрави за страшния си сън, защото го чакаха нови приключения.