Д-то на Врабчо

Д-ТО на Врабчо
или как Жорко спаси приятеля си от голяма беда

Тази вечер Врабчо дълго се въртя в гнездото си и не можа да заспи. Ту го сърбеше лявата бузка и трябваше да се обърне. Ту го болеше дупето и се налагаше да стане. Знайно е, че врабците не могат да дремят 8 –часа сън като нас. За да се защитят от хищниците, им се налага да почиват за кратко, трябва „да хвърлят по едно око“ дори и насън. Врабчо Страшников обаче имаше друга причина – през деня едва не загина във войната със стопанина на една далечна градина. И само Жорко можеше и успя да го спаси.
Не всички хора обичат и се грижат за врабчетата, както децата в градовете. За някои човеци малките птички са безсмислени творения на природата или дори врагове. Дядо Митко понякога ги наричаше „пирати“, защото кълвяха и унищожаваха посевите му. А той беше вложил много труд. За да се спаси използваше някакви отровни хапчета и сиропи, но врабците са много интелигентни. Бързо се научиха да ги разпознават. После докара от града специални шипове и ги окачи по дърветата. Много събратя на Врабчо паднаха жертва така. Царевичката на дядото обаче беше толкова вкусна, че нови и нови ята прииждаха всеки ден. До нивата си стопанина издигна Плашило, пускаше в небето изкуствен сокол, но и това нямаше ефект. Най- накрая му хрумна да използва голямото огледало, което поръча за къщата си. Изнесе го на полето, а то привличаше слънчевите лъчи и ги отразяваше толкова ярко, че повечето птици бягаха надалеч.
Но как така се случи, че Врабчо Страшников попадна там? Любопитството и лакомото коремче го заведоха, защото от антената всяка сутрин слушаше реклама за царевичката на дядо Митко. Пристигна точно по обяд. Слънцето едва не ожари крилата му. Истинската беда стана, когато малкото птиче наближи огромното огледало. Отражението му в него беше толкова страшно, че то си удари главата, счупи крилото си и падна по дупе. Добре, че Жорко се оказа наблизо, защото беше тръгнал на екскурзия в същия ден и в същата посока. Той намери приятеля си почти в несвяст.
• Няма страшно щом съм с теб! – вдъхна му кураж момчето и го отнесе право в уютното гнездо. Там превърза крилото и сложи лепенка на голямата цицина. Само Д-то на Врабчо дълго време беше сплескано и приличаше на отрязана зелка.

Знаете ли че:

Китай на война с врабчетата
След края на Втората световна война в Котай се обявява нова война – този път срещу врабчетата. Азиатските учени тогава изчислили, че всяко врабче изяжда по 2 кг. посеви на година. Умножено по няколко милиона това означавало, че тези птици унищожават храната на китайския народ и следователно трябва да бъдат изтребени. Мобилизирани били 3 млн. души – войници, полицаи и дори деца да се борят с големия враг. Освен с пушки и прашки, хората се въоръжават с тенджери и тигани. Защо? Много просто, този шум не позволявал на врабчетата да кацнат на едно място и да си почиват. Тактиката успява – птиците са обстрелвани от въздуха, тровени, сграбчвани или просто са падали от умора на земята. Тази война обаче довела до катастрофално нарушение на екологичното равновесие. След смъртта на врабците се увеличила популацията на комари, мухи и скакалци. Ефектът върху китайското земеделие този път е чудовищен. Между 1959 и 1961 г. Китай е обхванат от масов глад, от който загиват милиони души. Страната се принуждава отново да внесе врабчета от чужбина.

ПОЗНАЙ – ОПИТАЙ

Хранилка от ябълка
Ако искаш да си опитомиш врабче и то всеки ден да пее на прозореца ти, можеш да му направиш хранилка от ябълка. Разрежи една голяма ябълка наполовина и издълбай вътрешността. Постави в така оформилата се купичка семенца и я завържи с канап в двора или до прозореца си. Врабчето е много апетитно, веднага ще долети!