Слезе от покрива и се мушна под масата

Между тревогите

Слезе от покрива и се мушна под масата.
Зад крака и се хлъзна, пропълзя вляво и… скок,
цопна точно пред мен, до касата.
Аз съм Страхчо, нарече се, гордо изперчи се,
Даже имам фамилия –
Страх от страховете на човешкия род!
Като пърхот в косите си, като капчица пот
Всеки носи мен и мечтите ми:
Да ограбя до шушка душите ви!
и да няма Светлина и Живот!
Стана червено горещо и болките тръгнаха
да превземат върха!
Изненада – там видяха, че от високото лесно се пада
и напуснаха бързо. Гнева победи Страха!
Втори опит: Страхчо облече мундир и престори се –
Командир на армия от хиляда и сто страхове.
От провал, от успех, от любов, от привързване,
даже най-малкото часово превъртане
вдигаше пулса на душевните стражи и ето ги -
Мир, Спокойствие, Себеприемане в схватка
и утвърждение: „Всичко и Всеки, Обичам ви!“,
Страхчо предаде се, почти без бой.
Радостта най-сетне прегърна своя Покой.

Страха как се разтопява в радост, екстаз