Духче от водопада

Духче от Водопада

Живееше някога, съвсем само
Духче от Водопада.
Умееше да плува, хлъзгаше се
из водата, стараеше се никога да не пада.
Ала Водопада буен как да озапти,
случваше му се да залита, да страда...
Докато веднъж на завоя, душата му течна,
се срещна с капчица, някак чудесна.
Танцуваше, лудуваше и тя,
но в склада на Водопада, нямаше
запаси вечни, а само коридори тесни.
Реки и ручеи, детски акита,
океани, ризи и якета...
Водата нали ни е Мама,
Тя поглъща в сърцето си дори слама.
И така, историята не е чак толкоз
голяма драма.
Духчето с капчицата затанцуваха
двамката и се роди “ямката”.
Какво е това ли, шега? –
обажда се хор от детски гласчета.
Това е утробата мила на Майката,
която всеки носи в сърцето си.