Емигранти

ЕМИГРАНТИ В СЕГИЗТОГИЧКА

Тази година Пролетта не бързала да се появи в СЕГИЗТОГИЧКА. От срам или незнайно защо, тя се криела зад досадните черни облаци и чакала. Слънцето започнало все по-често да и маха с ръка, но Пролетта само надничала, хвърляла по няколко топли дни и отново се скривала. Хората започнали безкрайно да се тревожат – кога ще има време да посеят новите коренчета, кога ще могат да изчистят домовете и градините си, ще успеят ли въобще да се излекуват от пролетната умора. И докато се лутали отново около часовника и се чудели какво да сторят, се появило същото момче „бързаче“ от предишната приказка за числата и предложило:
- Няма защо да я чакаме Пролетта. Тя винаги идва, но можем да отрежем един два часа от часовника и така ще спестим от времето до пристигането и.
РЕЧЕНО – СТОРЕНО. Жителите на СЕГИЗТОГИЧКА харесали идеята и превърнали стрелките, закачени в големия стъклен циферблат, в ножичка. Тя се завъртяла и започнала да „подстригва“ първо секундите, за които повечето хора нямали и представа. После изрязала и много от минутите, които надебелели от глад и не можели вече да се съберат в един час. Ножичките шарели в часовника и така загрозили лицето му, че цели два часа засрамено се скрили. „Стойте! Времето ще закъса без вас!“, развикали се останалите часове, защото знаели, че трябва да са точно дванадесет. И тогава на помощ пристигнали НОТИЧКИТЕ!
Те били страшно дисциплинирани, понеже музиката и мелодията се движат винаги в ритъм и нито една песен не търпи хаоса, ако иска да я харесват. Седем верни другарчета винаги се движели, хванати за ръчичка, понякога една от тях се качвала в друга октава или друга изчаквала под петолинието, за да могат всички да се изявят. Нотичките се настанили трайно в часовника и макар, че числата ги ревнували и ги наричали „емигранти“, с тяхна помощ времето до идването на Пролетта се успокоило.
Първа на стената се появявала нотата „До“, казват че това е съкращение на думата ДОКТОР, а с него започва и свършва всяко страдание. По ирония на съдбата с нея завършва и всяка гама, но пискливия глас на горното „До“ винаги водел до РЕВ и затова нарекли втората нота „Ре“. Нотата „Ми“ не носи името си от МИНОР, който облича и съблича тъжните мелодии, а по-скоро е взета от „МИЛА“. Тя е кръстнища и на шестата по ред, но не и по сила „Ла“. На „До“ – кторът често му се налагало да разсича акордите и тоновете на половинки и четвъртинки, а когато имало спешност просто натискал „ПАУЗА“, за да може спокойно да си свърши работата. Така са се появили „Фа“ -р, която свети с неподправена своя светлина и привлича „Сол“ – истката, за да очертаят контурите на всяка нова песен. Разбира се тълкуванията са много и навярно всичките са верни, но в часовника се появили точно тези седем нотички.
ТУК те имали задачата още СЕГА да привлекат Пролетта и да скъсят времето за пристигането и. Мелодиите били различни на всеки кръгъл час, а Метрономът бил брат ножичката в циферблата и определял темпото на песента. Така настроението се сменяло ту умерено или сдържано, ту бавно и тежко, ту бързо и радостно. Нотичките се разиграли на стената на часовника и композирали цял концерт за Пролетта. Тя вече не можела да се въздържа и изскочила зад сивите облаци, за да се разлисти и оцвети не само растенията, но и всички жители на СЕГИЗТОГИЧКА. Те така свикнали с музиката и цветовете, че дори когато се чувало само тропането на дъжда, изваждали шарени чадъри и се разхождали смело между капките.