Модна къща

Модна къща „ Тики -так“

В едно далечно царство господарство, някои го наричали „Сегизтогичка“, защото си нямало друго име, живеели много скучни хора. Те били толкова скучни, че започнали да омръзват не само на близките и приятелите си, а си омръзнали даже на себе си. Всеки ден идвали на едно и също място под часовниковата кула, за да си поговорят, но вече не знаели какво да си кажат и започвали да си приказват за времето.
„Днес май пак ще вали. Дааа. И аз чух, че щяло да вали. Мноого е облачно! Чао.“ и се разминавали. Или казвали “Изгрява Слънце. Ще става горещо. Даа. До скоро..“ Тези разговори по едно и също време, на едно и също място започнали много да отегчават всички. До като едни ден…
Един ден часовникът изостанал, или се забързал, не се знае точно какво сбъркал часовникът, но на съдбовното място възрастните нито се срещали, нито се разминавали, и не можели да обърнат внимание на това какво е времето. Тогава децата, които в „Сегизтогичка“ не се заседявали никога на никакво определено място, решили да свалят от кулата големия цеферблат. И за да не скучаят решили да го поправят.
РЕЧЕНО - СТОРЕНО. Часовникът бил свален, с помощта на стълбата на бояджията, но в този момент се случило нещо невиждано – всички цифри от 1 до 9, та даже и влюбените двойки 11 и 12, се изнизали от стъклената окръжност, разбягали се и се изпокрили в неизвестни посоки. За царството на скучните хора това било равносилно на национално бедствие, защото как ще успяват винаги да присъстват ТУК и СЕГА, като нямат часовник на кулата. Лутали се, изгубвали се и започнали да скучаят още повече. Тогава отново едно дете, което винаги измисляло най-гениалните идеи, предложило: Ще организираме модно ревю и ще поканим всички числа да участват! Няма как да не се появят отново, защото те са много суетни и искат всички да знаем всичко за тях. До най-малките дроби дори!
РЕЧЕНО-СТОРЕНО. В „Сегизтогичка“ настъпило оживление. Модни дизайнери от всички улици притичвали до Ателие „Тики – Так“ със своите нови идеи, платове, конци и игли. В началото използвали рисувани модели, докато един ден…Първо в модната къща пристигнала Осмицата! Тя била най-любознателна, учена и вечно усмихната, сякаш олицетворявала безкрайността с двете прегръдки, поставени една върху друга. Бързо схванала за какво става въпрос и скоро сама започнала да шие рокли за ревюто. После дошла и шестицата. Тя била доста срамежлива и свивала главата си като засрамено охлювче, но скоро се окуражила и сама започнала да се гримира и да прави прически. Всяка от цифрите имала своя характер и нямало ред при пристигането им в къщата. С наближаването на ревюто обаче трябвало да вложат малко дисциплина и да изберат водещ на дефилето. Колебаели се между един дърдорещ калкулатор и един сребърен пергел, но все пак честа се падала на часовника, защото той така или иначе веднъж изгубил цифрите си и трябвало да се постарае, за да ги спечели отново.
Дошъл накрая уречения ден и всички скучаещи хора от господарството се събрали отново при часовниковата кула. Децата подскачали от крак на крак и нямали търпение да започне модното ревю на числата от Ателие „Тики – так“. Прожекторите осветили импровизираната сцена, часовникът завъртял стрелките си като мустачки и тържествено обявил:
„Дами и Господа! Малки и Големи! Време е да обявим началото на нашето модно ревю. Времето започва ….Сега!“
Изведнъж пространството притъмняло и в тишината започнала да се разлива музика. Тънка и елегантна мелодия, почти като плач на един единствен тромпет. Първа се изявила единицата! Стройна, в елегантен черен костюм, с тънък бастун и малко цилиндърче, сякаш танцувала фокстрот и с това сякаш казвала: Аз съм в началото! Всичко започва от мен!
Двойката пристъпила след нея, леко извита, сякаш прави реверенс. Облечена в дълга копринена рокля, която се спускала като плавна линия. Тя сякаш танцувала валс със своя невидим партньор, но бързала да се прибере преди дванайсетия час.
Тройката излязла при пулса, зададен от три бързи цигулки. Тя сякаш два пъти е отворила ръце за прегръдка, завъртяла се веднъж, втори път, трети път…и воланите на роклята и се смеели!
Четворката била сериозна и стабилна. Носела сако на райета и обувки с широки подметки. Задал се барабанен ритъм: туп – туп, туп- туп, тя се качила върху една маса с четири крака и стъпките и звучали силно и стилно, подиумът сякаш затрептял!
Говори се, че тук някъде, публиката мернала дребничкото число Пи – 3,14, но никой не може да потвърди дали наистина е било то или някоя сянка от големите цифри.

„Следва манекен на Ателие „Тики – так“!, който много наподобява обичаната от нас Петица!“, провъзгласил Часовникът и подиумът бил обгърнат от мек джаз. Като истински артист цифрата щракнала с пръсти, поклонила се и свалила шапката с перо. Петте копчета на пелерината пробляснали в сумрака като пет живи светулки.
Време е за вечерната модна линия!, обявявил водещият. В смълчаните от умиление погледи на публиката се оглеждала Шестицата. Тя се движела плавно и меко, завъртяла се с рокля, навита като спирала, която сякаш криела малка тайна в себе си. Тънка флейта прорязала тишината и всички разбрали, че цифрата скоро няма да е същата!
Седмицата изглеждала замислена и загадъчна. Носела дълго наметало със седем различни по форма и големина дупки. Когато седем малки камбанки озвучили пространството със звънките си гласчета и през дупките на наметалото пробляснали светлинки. Вътрешната светлина на седмицата преливала отвъд нейното гърбаво тяло!
Дошъл ред и на Осмицата. Въпреки своята самоувереност, тя за миг се разколебала и закъсняла да излезе на сцената. Нейната музика била плавна и заоблена, като двете и кълба, но щом стъпила на подиума, се чула песен с живи гласове и думите: „Виж ме! Избери мен!“. Това обаче било извън правилата на ревюто и от модната къща „Тики так“, за малко да я дисквалифицират.
„ За финал на представлението сме предоставили на Девятката да покаже своя номер“, обявил уморено Часовникът. Тя излязла под звуците на пияно и светлина, приглушена от прожекторите. Девятката кой знае защо се криела под шапка, от която падал гирлянд и се извивал назад като мисъл.
И точно тогава се случила смешна случка. Тройката, която била малко шавлива, решила да направи допълнителна маршировка на подиума. Но без да иска дрехата и се закачила за бастуна на Единицата. Бастунът се счупил и се плъзнал, което прегънало Единицата. Тя паднала и спънала Осмицата. Облите и части се отлепили, търкулнали се и образували две кръгли Нули…Публиката ахнала, а после избухнала в смях. Най- после всички се сещат за госпожица Нула! А тя скромно се завъртала и обяснила:“ Спокойно! Сега ще подредим нещата – време е да се върнем към Началото!“
В този момент Нулата подканила всички цифри да се хванат за ръце и така се образувало ново, непознато още на никого странно число. Нещо като „3467129050“, защото редът и дисциплината отново били изгубени в служба на изкуството. После обаче всички заедно се изкачили върху циферблата на Часовника. Той напуснал модния подиум и отново бил поставен върху кулата, където му било мястото. Цифрите разбрали, че губят своята сила, когато не са заедно. А след тази случка никой и никога в „Сегизтогичка“ не скучаел, а само си спомняли небивалици за цифрите и тяхното модно ревю. Детето, което винаги измисляло най-гениалните идеи, отново се вдъхновило и съчинило думата „До скорост“ – нещо като „Чао“ и „До скоро“, като завръщане с шеметна бързина.

КРАЙ