Семката. doc

Семката

Борко беше слушал от дядо си много приказки за рицари и битки, а и от баба си знаеше за Житената питка и Карлсон. Фантазия беше първата му приятелка, но понякога му правеше лоши шеги. Често виждаше бръмбърите като автомобили с крачета, а пък гумите на колите му приличаха на очите на страшен скорпион. Калта и локвите в дъждовен ден за него бяха шоколад, а снежинките –
Затова, когато веднъж заедно с ябълката глътна и малката черна семка, реши, че тя ще покълне в корема му и през пъпа ще израсте ябълково дръвче. Видя как растението пробива и се образуват клони, разлистват се листа, цъфти и даже ражда плодове. Картината беше толкова ярка и жива, че той направо изпита болка и от този ден нататък отказа категорично да яде ябълки. Обичаше ги толкова много – и да си гризва с предните зъби, и настъргани с морков, и изпечени, в кекс…Но от тази представа на малко плодно дърво, стърчащо от пъпа му, той се отрече завинаги от вкусните ябълки.
Неговата майка много искаше Борко да расте здрав и спретнат, за това тази история изобщо не и хареса. Какво може да замени вкусните плодове? Ако яде само вредни храни детето и щеше да се разболее! Разтревожи се много и понеже знаеше, че съседката и може да разказва Приказки, реши да и се обади, за да си поговорят. „Заповядайте! Ще ви гледам на чай!“, пошегува се тя и ги покани.
Дамата от долния етаж беше на неопределена възраст – нито стара, нито млада, но много забавна и образована. Щом Борко и майка му влязоха при нея, бяха очаровани от аромата и светлината в къщата й. Миришеше на чай и бисквитки, светеха няколко лампички, а в средата на масата имаше голяма купа с ябълки.
- Вземете си! Почерпете се! – покани ги леличката, но Борко погледна ябълките с ужас и сякаш искаше да избяга.
- Ще ти разкажа как работи нашето тяло! – намигна му тя и си свали очилата, за да го вижда по-добре. В него има „мънички стаички“, които са наречени „клетки“.
- С решетки ли са? Като в затвор? И кой е заключен там? – заинтересува се Борко.
- Там се създава Животът – усмихна се съседката и продължи.
Има едно ядро, което е като книжка с инструкции – там пише каква е клетката и какво трябва да прави. Изпълнена е с нещо като желе, в което всичко „плува“.
- Ама с плавници ли?
- Вътре има малки работници, които строят, почистват и поправят, някои имат камшичета и опашки, но за плавници не съм чувала. В клетката има и енергийни централи, които са като батерии – дават и сила. А обвивката е като стена – пази всички обитатели.
Майката на Борко също слушаше внимателно интересната Приказка и попита.
- А какво ще се случи ако една ябълка заедно със семката влезе в коремчето на детето?
- У всеки човек има и няколко милиона войничета, наречени кръвни телца. Белите пазят тялото, търсят микроби, търсят микроби, вируси и ги унищожават.
- С пушки ли? – Борко вече си представяше ясно картината и искаше да знае всичко.
- Някои стрелят, но други направо изяждат бактериите! Но освен тях има и червени кръвни телца. Те не воюват. Те са като пощальони – носят молекули кислород до всяко кътче на тялото, за да има сила топлина и уют. Кръвта е като пътна мрежа за стражите и куриерите, а невроните са нещо като пързалки, които ускоряват движението им.
- Ехаа..! - зарадва се детето. – Значи тялото ни е като една „Щура къщура“ и всички заедно си играят?
- Не съвсем. В организма ни има строг ред и строги „учители“, като мозъкът и сърцето, които командват Живота. Дори и насън.
- И какво трябва да правим, за да сме здрави и бодри? – отново се на намеси майката на Борко.
- Най- важни са храната, движението и хигиената. А ябълката е най-добрият доктор! С кората даже е по-полезна, но задължително да се измие. Някои дъвчат костилчите, защото смятат, че са полезни, аз обаче знам, че трябва да се приемат цели.
- Но ако глътнеш семката дали няма да ти поникне дръвче през пъпа и тогава няма да можеш да ходиш никъде защото ще ти се смеят?

- Нее! – най-много да излезе цяла на сутринта – усмихна му се леличката и отново им предложи да си вземат от пресните плодове.
Борко се присегна и си избра най-голямата. Приказката излекува страха му и той самоуверено загриза червената ябълка.
- Заповядайте пак! – каза на вратата съседката. Имам още чай и сладки думи, с които искам да ви почерпя.