Възгланица за сън

Възгланица за сън

Някога имало едно малко легълце до прозореца, където нощем се събирали мечтите. В него спяло дете, което всяка вечер питало възглавницата:
— Кажи ми, на къде да обърна главата си, за да сънувам най-хубавите сънища?
Възглавницата се усмихвала с тих шум като пух и му шепнела:
— Ако искаш да сънуваш спомени — обърни се на запад. Там залязва денят, и всичко, което си преживял, става на светли картини.
— Ако искаш да видиш бъдещето — спи с глава на изток, където изгрява слънцето. Там се раждат новите утрини.
— Ако ти липсва спокойствие — положи глава на север. Там е тишината на звездите.
— А ако копнееш за топлина и обич — завърти се на юг. Там сърцата са най-близо едно до друго.
Детето всяка вечер избирало различна посока — и всеки сън бил различна история:
една нощ летяло с гълъби над полето,
друга вечер пиело чай с Луната,
а трета – се разхождало по пътека от звезди, която водела право към сърцето му.
С времето то разбрало, че няма грешна посока — има грешки в дните, но ако простиш и изтриеш с гумичка лошото, ще спиш с усмивка!