кукла



Кукла

Тя не е символична, сякаш диша до мен.
И Душа има, носи рокличка мила от лен,
завързала времето в своя блед порцелан,
гримасничи, пее, преструва се даже на Торбалан.
Кукличка свидна от моето детство
яви се насън.
И обърна моето късогледство:
виждам ясно навътре и никак навън!
Или може би не желая
грозното най-после и аз да съзра?
Защото е пълно с мъка, глад и война,
близко е сякаш края на Света.
Обаче вчера с глухарче в ръчичката
видях как тича дете към водичката.
И все още има обич, любов, пъстрота,
Куклата даже е съгласна с това!
Тя стана и си намести важно очилата,
А аз? Аз не мога вече да спя.