С търпение и С удоволствие
Автор: Мая Лалчева
Книга: личен опит
С търпение и С удоволствие
Всяко дете достига готовност за гърне в свой собствен момент. Няма „правилна“ възраст, която да важи за всички. По-важно е да наблюдаваме сигналите на детето, отколкото календара. Как обаче да разберем, че то е готово?
Случва се да дребосъчето да посочи или дори да разкаже на своя си бебешки език какво му се прави. Ако не е принудено да възприеме новите дейности като задължителни, всичко може да стане бързо и лесно.
Натрупах наблюдения в усилията си да помогна в приучаването на децата и , както се шегувах с приятели, „акането на гърне“ беше станало втората ми специалност. Всяка майка може да проследи в кои часове на денонощието се активира метаболизма и съответно да постави детето, когато този момент наближи. Винаги може да го познаете и по погледа, маалко уплашен, но повече озарен. То започва да се върти и се скрива под масата или в палатката, ако има такава за игра, или в някое ъгълче…Някакъв атавистичен усет, че трябва да скришом, никой да не го види.
От изключителна важност е да похвалите „фъстъчето“. То да почувства, че е направило нещо много важно, че е герой, едва ли не и тогава следващия път то само ще посочи гърнето или ще ви го донесе. За това обаче е важно и да спомена, че е по-добре въпросната съдинка да се поставя на едно и също място, в банята, а да не се разнася из цялата къща, както се е случвало „и в най-добрите семейства“. Това няма да ви помогне, Уви. Колкото по-бързо детето си свикне, че тези дейности се случват в банята, толкова по-добре. Грешка е да се смята, че ако го оставим да си сяда на гърнето облечено или ако правим цели театри с книжки и плюшки, процесът на приучаване ще се забърза. Напротив, може и да се забави, защото то няма да разбере всъщност защо сяда там, а ще си мисли, че е игра. Заиграване, да, но не прекомерно разсейване.
Има случаи, когато детето първо се научава, а после се отказва да „си свърши работата“ в банята, но не се отчайвайте и не настоявайте! Нека то само отново се насочи. Имала съм деца, които решават, че така губят, лишават се от нещо в тялото си и започват да се плашат и много важно в такъв момент не да се сърдите, а да ги подкрепите възможно най-нежно. Или да им разкажете приказка например, че не е „страшно това нещо“, а е като някаква рибка, която сега иска да излезе от коремчето му и да заплува в канала обратно при своите сестрички…Или нещо, каквото вие решите. Използвайте фантазията си и цялата майчина любов, защото този момент е свързан с цялостното развитие и „порастване“ на вашата рожба.
Когато се отнася до приучаване на детето да не използва памперс момчета естествено се справят много по-бързо от момичетата, но принципът отново е същия – С търпение и С удоволствие! По- добре е все пак да не използваме награди, а само похвали и поощрения. И! Много важно е да се свали памперса от раз, категорично. Ако го сложите още само веднъж дори на следващия ден, в неговата главичка не става ясно, не светва лампичка, че това е категорично. Подгответе се с дузина чифта гащички, с търпение и с парцал, ако е зима и не можете да излизате много навън, и чак тогава започнете.
Кога е добре да изчакаме?
Ако детето преживява големи промени – тръгване на ясла или градина, раждане на братче или сестриче, преместване, заболяване – понякога е по-добре да отложим приучаването за по-спокоен момент.
УСПЕХ 🌿