Приказки за малката Ния - С таралеж в гащите

С ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ

Ния много обичаше татко си. На всеки нов човек, с когото се запознаваше задаваше въпроса: „Ти познаваш ли моя татко?“. Питаше и всички деца в градината, госпожите, приятелите от детската площадка. „Знаеш ли, татко ми има ей такава голяма шапка?“, „Помниш ли, когато татко заведе всички на сладкарница?, „Ама моя татко знае всичко, той ми го каза…“ и т.н. и т.н. Тя толкова се гордееше със своя баща, че всички искаха да се запознаят с него. Момичето не можеше да обясни каква точно е неговата професия и казваше „Разказвач“. Таткото наистина четеше приказки всяка вечер и преглеждаше много книжки, но шофьорски, защото в живота си беше пътуващ полицай.
Той също много обичаше детето си. Грижеше се, забавляваше го, когато излизаха само двамата, купуваше му от най-забранените бонбони и помагаше на Ния да се справя със задачите. Таткото не беше никак строг, но много мразеше мръсни дрешки и кални ръце. Точно защото дъщеричката също му беше слабост, искаше винаги да е с хубава рокля или костюмче и с чисти ръце. Но възможно ли е винаги да е така?
Случи се в този красив августовски ден, че Ния остана сама на двора. Нямаше ги другите деца – кой на море, кой при баба и дядо и тя трябваше да си измисля игрите сама. Въоръжи се с една пръчка и започна да си събира листа от дърветата. После това и омръзна, поигра си малко с топката. Подхвана тебеширите и като и омръзнаха и те, хубавичко си избърса ръцете в роклята. Таткото беше седнал на една пейка, гледаше си телефона и не се тревожеше. А Ния събираше червени топчета от храстите и им се фукаше: „Аз имам най-много ластичета за коса! Моята майка е най- красива!“. Подминаваше вече най-узрелите плодове на декоративните храсти и се мушна под сянката на кестеновото дърво. То беше родило много тази година. Дори на най- ниските клони имаше бодливи шушулки, но ядките все още зрееха и затова кестените се държаха здраво за дървото. „Мечка страх, мен не страх!“, рече си момичето и понеже беше голям инат, подскочи и си откъсна „рошаво“ кестенче. Беше на върха на щастието, че е успяла! Постепенно обаче плодът започна да я боцка. Ния видя, че таткото става от пейката и без да помисли, пъхна „таралежчето“ в задния джоб на късите си панталони.
Бащата видя първо сините от тебешир ръчички, после и изподрасканите от съчки колене. „Знаеш, че това е лошо и не ми е приятно да те намирам така!“ – рече сърдито. Настроението и на двамата се развали. Ния се почувства виновна и тягостната тишина, която застана помежду им, започна да я души. Повървяха още малко така, докато се качиха в колата, за да се приберат. Детето се качи както обикновено на столчето на задната седалка. Понеже беше пораснала, цели две и половина години, не се налагаше да я връзват. Щом седна обаче веднага започна да чувства как нещо я боцка отзад. Обърна се засрамено , но нищо не миришеше и продължи да гледа през прозореца. Дразненето продължи и скоро дупето започна да я боли. Чак тогава момичето си спомни за играта с кестените и за шушулката, която пъхна в джоба си. „Тате, тате, трябва да спрем!“ – завайка се тя и потупа баща си по гърба. „Не можем тук. Още малко остава. Какво има?“ – учуди се той. Ния стискаше зъби и не продума нищо повече през целия път. От гордост не искаше да разкаже за белята си. Само от огледалото за обратно виждане мъжът разбираше, че се налага бързо да спрат. Момичето беше стиснало очички и криеше нещо в ръцете си.
Щом най-после пристигнаха, детето побърза да захвърли бодливия кестен през широко отворената задна врата. Тя набързо разказа историята на днешната игра.. Много се тревожеше, че таткото, когото обожава, няма да я обича вече. На всичкото отгоре я болеше от боцкането, но от инат не искаше да заплаче. Сълзичката едва се крепеше на лявото око. „Това ли било!“ – рече мъжът. Гушна я и отидоха да купят от най- забранения сок.